6.06.2025 г., 10:22

Христо Ботев

669 0 0

Устремен към възвишени идеали,

ти загина в редовете на борбата!

Събуди ти родните ни раи заспали,

след буря силна изгря светлината!

 

Балканът пееше бунтовна песен -

четата ти тамо би се със тирани!

Дух на юнак в небеса бе възнесен,

а вълк кротко ближеше люти рани!

 

Цял народ от теб е възхитен,

лъчи греят след робска нощ,

той от иго черно беше спасен

със твоя дух с огромна мощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...