Устремен към възвишени идеали,
ти загина в редовете на борбата!
Събуди ти родните ни раи заспали,
след буря силна изгря светлината!
Балканът пееше бунтовна песен -
четата ти тамо би се със тирани!
Дух на юнак в небеса бе възнесен,
а вълк кротко ближеше люти рани!
Цял народ от теб е възхитен,
лъчи греят след робска нощ,
той от иго черно беше спасен
със твоя дух с огромна мощ!
© Георги All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
