19.04.2017 г., 23:39

Христос-циганина

920 4 7

Христос - циганина

 

Христос не беше чувал за Христос.

Не знаеше ни Юда, нито Петър.

Но животът бе целунал го веднъж,

и три пъти от него се отрече.

 

Христос вървеше гологлав и бос,

и носеше чувала, както кръста

е носил другия Христос.

Но на циганина никой не помогна.

 

До циганина никой не се спря,

и никой не видя как снощи,

приседна сам под пълната луна,

в една градина със овошки.

 

Извади от торбата хляб

и виното, което бе намерил.

Отчупи твърдия комат,

и тихичко започна да вечеря.

 

Но къде ти днес градина без охрана?!

Надушили неканения гост,

нахвърлиха се върху него двама

и арестуваха...Христос!

 

Във своето невежество горкия,

какво е сторил не разбра,

а само чу как хвали се единия,

че с един юмрук го заковал!

 

Емил Стоянов

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Правдиво.
  • Състрадалнико... Стига страда... Все нейде те чака Наградата.
  • Чудесен стих!
  • Тъжно. Много тъжно. За миг забравих циганските изстъпления и зажалих за Христос циганина. Замислих се. Защо, за Бога, тия хора избират да живеят така?! Да! Това е техен избор! Да не учат, да се делят от останалите... Тегобите им са в резултат на този избор. И... нищо не измислих! Не разбрах защо. Прекрасен стих!Браво!
  • Харесах!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...