Христос-циганина
Христос - циганина
Христос не беше чувал за Христос.
Не знаеше ни Юда, нито Петър.
Но животът бе целунал го веднъж,
и три пъти от него се отрече.
Христос вървеше гологлав и бос,
и носеше чувала, както кръста
е носил другия Христос.
Но на циганина никой не помогна.
До циганина никой не се спря,
и никой не видя как снощи,
приседна сам под пълната луна,
в една градина със овошки.
Извади от торбата хляб
и виното, което бе намерил.
Отчупи твърдия комат,
и тихичко започна да вечеря.
Но къде ти днес градина без охрана?!
Надушили неканения гост,
нахвърлиха се върху него двама
и арестуваха...Христос!
Във своето невежество горкия,
какво е сторил не разбра,
а само чу как хвали се единия,
че с един юмрук го заковал!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Правдиво.
-
Състрадалнико... Стига страда... Все нейде те чака Наградата.
-
Чудесен стих!
-
Тъжно. Много тъжно. За миг забравих циганските изстъпления и зажалих за Христос циганина. Замислих се. Защо, за Бога, тия хора избират да живеят така?! Да! Това е техен избор! Да не учат, да се делят от останалите... Тегобите им са в резултат на този избор. И... нищо не измислих! Не разбрах защо. Прекрасен стих!Браво!
-
Харесах!
-
Във всеки човек живее един Христос! Браво,Емил!😇
-
Икони живи срещам всеки ден...Поздравления за стихотворението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
