Хризантема
С невинните очи на сова
и на славея с топлия глас
ти за мен си сладката отрова
в слепотата на сутринен час.
Поглед не споделяш, но разбирам.
Очите са за неми думи.
Те във времето кънтят. Отивам
аз при тях, в пространството без суми.
Там ничии сълзи не се броят
капка по капка или стих по стих.
Поетите безтегловни сноват,
Музата е враг мъчител о них...
Там в миг мисълта ми застива
в унеса на вечния си сън.
Нелепата вина си отива
далеч при обвинителния звън.
Съд ли е това, или истина,
щом никой не чете акта докрай?
Петним ли цветовете чисти на
нашата картинна творба? Познай!
Опитай се, познай... или върви,
ако се боиш да ме познаеш.
А лудостта картини ще твори,
докато ти не се покаеш.
Не чакай дълго... Щом късно стане,
отровата ще ме погълне.
Но от мене нещо ще остане...
Хризантема ще покълне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиана Костадинова Всички права запазени
