С невинните очи на сова
и на славея с топлия глас
ти за мен си сладката отрова
в слепотата на сутринен час.
Поглед не споделяш, но разбирам.
Очите са за неми думи.
Те във времето кънтят. Отивам
аз при тях, в пространството без суми.
Там ничии сълзи не се броят
капка по капка или стих по стих.
Поетите безтегловни сноват,
Музата е враг мъчител о них... ...