FFortuna (Петя Павлова)
67 114
22.03.2023 г., 11:29 ч.

Хроника за един поет 

  Поезия » Друга
691 9 15

По адрес той живее на уличка в малък квартал

(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).

И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,

откога на вратата му липсва табелата с име.

 

Шепнат злите езици, че той е самотник заклет,

перманентно намръщен, из книгите само се рови…

Според тях е със спорен талант на посредствен поет,

който драска понякога листове с кратички строфи.

 

А не знаят, че щом своя облик сгъсти вечерта,

и със сумрачна длан скрие техните погледи зорки,

този тъмен човек, по душа като Библия стар,

светли думи събира, да има за бъдните хора.  

 

И макар е отвикнал съвсем да говори на глас,

от звука на стиха си далече, далече полита...

Само малко напомня един разнебитен Пегас –

с отънели криле и изтъркани вече копита.

 

Той живее в най-малката къща на всеки квартал,

(малка колкото буква, изпусната в нечия рима).

Той е тъжен и тих, непонятно защо оцелял,

щом дори пощальонът не знае, че още го има.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??