Хронология на безименните прилики
Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде,
между сланата и росата мир се възцари?
Намери се във парка времето, прокудено
и спря се до едно дърво, и пя, и се пропи.
След после прояви се от странните ни гени
роднинството със мравки.Сърцето ми заби,
като шофьор изнервен препусна на червено
и псувайки живота зад ъгъла се скри.
Все още ли е късно фонтанчето с монети
да ме завърне вече, различна от преди?
Изгубените стихове под моите подметки
заглавия си нямат, но всичко им личи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
