Хронология на безименните прилики
Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде,
между сланата и росата мир се възцари?
Намери се във парка времето, прокудено
и спря се до едно дърво, и пя, и се пропи.
След после прояви се от странните ни гени
роднинството със мравки.Сърцето ми заби,
като шофьор изнервен препусна на червено
и псувайки живота зад ъгъла се скри.
Все още ли е късно фонтанчето с монети
да ме завърне вече, различна от преди?
Изгубените стихове под моите подметки
заглавия си нямат, но всичко им личи.
