4.04.2018 г., 0:55

Художник

1K 3 10

Бои си купих, да те нарисувам

и сложих на триножника платно.

Със четката започнах да танцувам,

а нужно ми е майсторско око.

 

Ръцете ти, нозете ти, косите,

опитвам да опиша цветно аз.

А после ще се боря и с очите,

за тях ми трябват месеци, не час.

 

Гръдта красива, нежната извивка

на талия докарваща екстаз!

Накрая ще рисувам и усмивка,

от нея аз съм целия в захлас!

 

Защо реших, че мога да се справя,

май доста смело пак се надцених?

Ах, как ми трябва Гоя да помага

или Да Винчи да прибави щрих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...