4.04.2018 г., 0:55

Художник

1K 3 10

Бои си купих, да те нарисувам

и сложих на триножника платно.

Със четката започнах да танцувам,

а нужно ми е майсторско око.

 

Ръцете ти, нозете ти, косите,

опитвам да опиша цветно аз.

А после ще се боря и с очите,

за тях ми трябват месеци, не час.

 

Гръдта красива, нежната извивка

на талия докарваща екстаз!

Накрая ще рисувам и усмивка,

от нея аз съм целия в захлас!

 

Защо реших, че мога да се справя,

май доста смело пак се надцених?

Ах, как ми трябва Гоя да помага

или Да Винчи да прибави щрих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...