Apr 4, 2018, 12:55 AM

Художник

  Poetry » Love, Other
1K 3 10

Бои си купих, да те нарисувам

и сложих на триножника платно.

Със четката започнах да танцувам,

а нужно ми е майсторско око.

 

Ръцете ти, нозете ти, косите,

опитвам да опиша цветно аз.

А после ще се боря и с очите,

за тях ми трябват месеци, не час.

 

Гръдта красива, нежната извивка

на талия докарваща екстаз!

Накрая ще рисувам и усмивка,

от нея аз съм целия в захлас!

 

Защо реших, че мога да се справя,

май доста смело пак се надцених?

Ах, как ми трябва Гоя да помага

или Да Винчи да прибави щрих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Произведението е включено в:

ИЗБРАНО 2022 🇧🇬

ИЗБРАНО 2022
BGN 9.00
1.7K 4 9

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...