Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
9.03.2022 г., 18:20 ч.  

Hякъде, преди... 

  Поезия » Философска
325 2 8

Изронени от птици прегладнели
са семенцата, вече не кълнят
и залезно червените предели
на хоризонта предвещават глад.

 

От скакалци небето потъмняло,
изръфан стръвно месецът студен,
света превръща в криво огледало,
дори да съмне, вече няма ден.

 

И вечна нощ е. Зимна и студен е,
и вятърът в превитите ели,
прелита сова, опит за летене.
Те совите са мъдри. А дали?

 

 Очите огледални отразяват,
безмълвни сенки. Вълци сиви. Студ.
Не създавал Бог Земя такава!
Човек не е създавал – алчен, луд.

 

Или е цар далеко, Бог високо,
или светът съвсем се изродѝ ?
И слепи сме за вярната посока,
която води някъде, преди...

 

https://youtu.be/4YWyFIzSeXI

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??