Изронени от птици прегладнели
са семенцата, вече не кълнят
и залезно червените предели
на хоризонта предвещават глад.
От скакалци небето потъмняло,
изръфан стръвно месецът студен,
света превръща в криво огледало,
дори да съмне, вече няма ден.
И вечна нощ е. Зимна и студен е,
и вятърът в превитите ели,
прелита сова, опит за летене.
Те совите са мъдри. А дали? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up