Hякъде, преди...
Изронени от птици прегладнели
са семенцата, вече не кълнят
и залезно червените предели
на хоризонта предвещават глад.
От скакалци небето потъмняло,
изръфан стръвно месецът студен,
света превръща в криво огледало,
дори да съмне, вече няма ден.
И вечна нощ е. Зимна и студен е,
и вятърът в превитите ели,
прелита сова, опит за летене.
Те совите са мъдри. А дали?
Очите огледални отразяват,
безмълвни сенки. Вълци сиви. Студ.
Не създавал Бог Земя такава!
Човек не е създавал – алчен, луд.
Или е цар далеко, Бог високо,
или светът съвсем се изродѝ ?
И слепи сме за вярната посока,
която води някъде, преди...
https://youtu.be/4YWyFIzSeXI
© Надежда Ангелова All rights reserved.
