БЕЗРАЗЛИЧНА съм и това те убива,
не долавяш дори нота в нощта
и вярваш с глътка надежда,
че аз ще се върна сама -
не друга, а пак същата.
И раняваш отново съзнанието си
с прощални погледи и тихи слова,
а те са някъде заровени
из предишните стари спомени.
И усещаш нещастие в деня,
раздиращ се от болка и печал,
че вече не съм твоя, че дори съм ничия, ...