И...

БЕЗРАЗЛИЧНА съм и това те убива,

не долавяш дори нота в нощта

и вярваш с глътка надежда,

че аз ще се върна сама -

не друга, а пак същата.

И раняваш отново съзнанието си

с прощални погледи и тихи слова,

а те са някъде заровени

из предишните стари спомени.

И усещаш нещастие в деня,

раздиращ се от болка и печал,

че вече не съм твоя, че дори съм ничия,

но отново мислиш, че съм там...

И търсиш ме из спомени горещи,

молещи ме с поклон,

но мен ме няма и това не е спектакъл -

изигран като дебют в празния салон.

И стон и болка, мрак и пустота -

посрещат те още отдалече,

уловим и недосегаем, обичащ,

но това не те прави неразбираем.

И безразлична аз оставам,

вярваща в себе си и в своя път жена -

ненамираща утеха и на чуждо рамо,

скитница по душа и по съдба.

И няма да се предам -

ще вървя до края, за да уловя нечия ръка,

ще я хвана силно...

и ще забравя за теб и за всичко онова!

И някак тъй - все още БЕЗРАЗЛИЧНА,

няма да те откривам дори  в предишни спомени,

ще заровя онези пътеки,

ще погледна напред с чисти,

готови за обич очи...