3.11.2019 г., 2:58 ч.

И без крила възможно е да се лети 

  Поезия » Философска
797 7 21

Пътища, много, а своя, не знам -

Няма табели, посока, упътване... 

Има единствено вчера, днес, там, 

а краят... белязан е с снимки по стълбове... 

 

Всичко напред е покрито със хиксове, 

един от които е последният кръст... 

Стъпвам на пръсти по думи на стихове

знаещ, че вечен съм... чрез вечната пръст... 

 

Но погледът ми не признава предели

и въпреки скритото във неизвестното, 

той не иска да има, да има табели - 

Не иска удобното по маршрута на лесното!

 

Много са върховете, които изкачвах, 

а не малко от тях... се оказаха бездни... 

Неведнъж се разминах с каквото очаквах, 

носех цветни венци... но и окови железни...

 

Дишах сяра от ада, но и лунни лъчи, 

храних се на трапези, но и с кокал под масата, 

в истините откривах скрити лъжи, 

пих дори и коктейли от сълзи само в чашата... 

 

Но когато достигах най-черните пластове,

във които е въздухът, радиация, 

някак си се изплъзвах от всичките адове, 

и отпивах от слънцето мед от дива акация... 

 

Да, не зная какво ме чака отпред, 

но понякога (често) се издигам нагоре,

впивам поглед в стените нереален сляп лед

и разбирам, че част съм от летящите хора... 

 

А не чувствам криле да имам дори, 

нямам прилика с ангел (ето, че се разсмях)

Имам само надежда, вяра, шепа мечти, 

и товара от грешки, някъде между тях... 

 

Миналото си нося в черепната кутия, 

с тежестта на ковчег, и с ефирност на дим, 

мислите си (понякога) отпечатвам в хартия,

и живея чрез ролята на собствения си филм... 

 

И макар без крила, и макар и незнаещ

накъде е посоката, пътят кой е дори, 

своята роля неумело играещ,

аз вървя... но често в мен нещо лети... 

 

И достигна ли края (той поне е известен)

искам нещо последно свое да дам!

Нещо подобно на песен, без песен, 

нещо като свещ и олтар... но без храм... 

 

Нямам крила, но колко пъти прелитах, 

там, където би трябвало да потъна изцяло, 

и в светове без небе, пак ефира откривах, 

а във края... намирах отново начало... 

 

Искам точно това някой да вземе, 

за да може да лети дори и в стон -

Макар крила да не откривам в мене, 

или пък перката... на Карлсон... 

 

02.11.2019.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »

4 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Довереница, за подкрепата и коментара.
  • "Имам само надежда, вяра, шепа мечти,

    и товара от грешки, някъде между тях... "
    И аз така. Успех!
  • Благодаря сърдечно, Каролина.
  • Глас и успех! Много е силно
  • Благодаря, Мариела.
  • Успех!
  • Благодаря, Ангелче, радвам се и на твоята подкрепа.
  • Ина, разчуства ме! Благодаря!
  • "А не чувствам криле да имам дори,
    нямам прилика с ангел (ето, че се разсмях)
    Имам само надежда, вяра, шепа мечти,
    и товара от грешки, някъде между тях... "... Имаш, имаш, глас и успех!
  • Катя, благодаря искрено и на теб за вдъхнатия кураж.
  • Поздравления за силния стих, Георги! Пожелавам ти успех!
  • Ничка, Надежда, развълнувахте ме.
    Благодаря ви!
  • Имаш крила, Гош! Лети! Глас.
  • Успех и от мен!
    Въпреки меланхоличната и тъжна стилистика ми хареса!
    И гласувах с удоволствие!
    Осъзнавам, че животът е бинарна единица и има тъжна-щастлива окраска!
  • Благодаря и на теб за подкрепата, Младене.
  • Успех и от мен!
  • Благодаря за подкрепата, Розали.
    Иржи, благодаря, че си дала глас тук. Като цяло обаче съм реалист, и с подобна тежка творба не очаквам богата реколта от такива.
    Права си, Мариана, има много начини за полети, както и много причини мнозина да ги е страх да го направят... А поезията е изкуството на летящите! Благодаря от сърце и на теб.
  • Ами аз забравих да дам гласа ги!!Гледах да напиша текста...
  • Много точен анализ, Мария.
    Иржи, стихотворението е един вид експеримент. Просто реших да погледна малко от по-тъмен ъгъл към предизвикателството. А и мисля да участвам с повече от една творба.
    Пък и на фона на светлината и усмивките в други творби, нещо като това, повече плаши и реално така се абонира за опашката на конкурса.
    Благодаря и на двете ви!
  • За стиха-няма да говоря.Възхищение и възхищение,а сега и точно по темата!Но съдържанието ме натъжи,Георги,защото тази преценка на преживяното се прави в края на житейския си път!?Добре,че в края "намираш ново начало"!А човек винаги може да лети и без перки,особено на сън и тогав "осъществява" несбъднатите си мечти!Дори това препоръчваш на другите!Много ми хареса...
  • Ретроспекция на живота в стихове, която, въпреки житейските лакатушения, завършва с перката на Карлсон и с
    осъзнатата нужда да летиш.
    Качи се на покрива на мечтите си, Гош,
    хоризонтите те чакат!
    Успех в предизвикателството!
Предложения
: ??:??