И без крила възможно е да се лети
Пътища, много, а своя, не знам -
Няма табели, посока, упътване...
Има единствено вчера, днес, там,
а краят... белязан е с снимки по стълбове...
Всичко напред е покрито със хиксове,
един от които е последният кръст...
Стъпвам на пръсти по думи на стихове
знаещ, че вечен съм... чрез вечната пръст...
Но погледът ми не признава предели
и въпреки скритото във неизвестното,
той не иска да има, да има табели -
Не иска удобното по маршрута на лесното!
Много са върховете, които изкачвах,
а не малко от тях... се оказаха бездни...
Неведнъж се разминах с каквото очаквах,
носех цветни венци... но и окови железни...
Дишах сяра от ада, но и лунни лъчи,
храних се на трапези, но и с кокал под масата,
в истините откривах скрити лъжи,
пих дори и коктейли от сълзи само в чашата...
Но когато достигах най-черните пластове,
във които е въздухът, радиация,
някак си се изплъзвах от всичките адове,
и отпивах от слънцето мед от дива акация...
Да, не зная какво ме чака отпред,
но понякога (често) се издигам нагоре,
впивам поглед в стените нереален сляп лед
и разбирам, че част съм от летящите хора...
А не чувствам криле да имам дори,
нямам прилика с ангел (ето, че се разсмях)
Имам само надежда, вяра, шепа мечти,
и товара от грешки, някъде между тях...
Миналото си нося в черепната кутия,
с тежестта на ковчег, и с ефирност на дим,
мислите си (понякога) отпечатвам в хартия,
и живея чрез ролята на собствения си филм...
И макар без крила, и макар и незнаещ
накъде е посоката, пътят кой е дори,
своята роля неумело играещ,
аз вървя... но често в мен нещо лети...
И достигна ли края (той поне е известен)
искам нещо последно свое да дам!
Нещо подобно на песен, без песен,
нещо като свещ и олтар... но без храм...
Нямам крила, но колко пъти прелитах,
там, където би трябвало да потъна изцяло,
и в светове без небе, пак ефира откривах,
а във края... намирах отново начало...
Искам точно това някой да вземе,
за да може да лети дори и в стон -
Макар крила да не откривам в мене,
или пък перката... на Карлсон...
02.11.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял? »
4 място
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Довереница, за подкрепата и коментара.
-
"Имам само надежда, вяра, шепа мечти,
и товара от грешки, някъде между тях... "
И аз така.
Успех! -
Благодаря сърдечно, Каролина.
-
Глас и успех! Много е силно
-
Благодаря, Мариела.
-
Успех!
-
Благодаря, Ангелче, радвам се и на твоята подкрепа.
-
Ина, разчуства ме! Благодаря!
-
"А не чувствам криле да имам дори,
нямам прилика с ангел (ето, че се разсмях)
Имам само надежда, вяра, шепа мечти,
и товара от грешки, някъде между тях... "... Имаш, имаш, глас и успех! -
Катя, благодаря искрено и на теб за вдъхнатия кураж.
-
Поздравления за силния стих, Георги! Пожелавам ти успех!
-
Ничка, Надежда, развълнувахте ме.
Благодаря ви! -
Имаш крила, Гош! Лети! Глас.
-
Успех и от мен!
Въпреки меланхоличната и тъжна стилистика ми хареса!
И гласувах с удоволствие!
Осъзнавам, че животът е бинарна единица и има тъжна-щастлива окраска! -
Благодаря и на теб за подкрепата, Младене.
-
Успех и от мен!
-
Благодаря за подкрепата, Розали.
Иржи, благодаря, че си дала глас тук. Като цяло обаче съм реалист, и с подобна тежка творба не очаквам богата реколта от такива.
Права си, Мариана, има много начини за полети, както и много причини мнозина да ги е страх да го направят... А поезията е изкуството на летящите! Благодаря от сърце и на теб. -
Ами аз забравих да дам гласа ги!!Гледах да напиша текста...
-
Много точен анализ, Мария.
Иржи, стихотворението е един вид експеримент. Просто реших да погледна малко от по-тъмен ъгъл към предизвикателството. А и мисля да участвам с повече от една творба.
Пък и на фона на светлината и усмивките в други творби, нещо като това, повече плаши и реално така се абонира за опашката на конкурса.
Благодаря и на двете ви! -
За стиха-няма да говоря.Възхищение и възхищение,а сега и точно по темата!Но съдържанието ме натъжи,Георги,защото тази преценка на преживяното се прави в края на житейския си път!?Добре,че в края "намираш ново начало"!А човек винаги може да лети и без перки,особено на сън и тогав "осъществява" несбъднатите си мечти!Дори това препоръчваш на другите!Много ми хареса...
-
Ретроспекция на живота в стихове, която, въпреки житейските лакатушения, завършва с перката на Карлсон и с
осъзнатата нужда да летиш.
Качи се на покрива на мечтите си, Гош,
хоризонтите те чакат!
Успех в предизвикателството!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
