3.11.2019 г., 2:58

И без крила възможно е да се лети

1.3K 7 21

Пътища, много, а своя, не знам -

Няма табели, посока, упътване... 

Има единствено вчера, днес, там, 

а краят... белязан е с снимки по стълбове... 

 

Всичко напред е покрито със хиксове, 

един от които е последният кръст... 

Стъпвам на пръсти по думи на стихове

знаещ, че вечен съм... чрез вечната пръст... 

 

Но погледът ми не признава предели

и въпреки скритото във неизвестното, 

той не иска да има, да има табели - 

Не иска удобното по маршрута на лесното!

 

Много са върховете, които изкачвах, 

а не малко от тях... се оказаха бездни... 

Неведнъж се разминах с каквото очаквах, 

носех цветни венци... но и окови железни...

 

Дишах сяра от ада, но и лунни лъчи, 

храних се на трапези, но и с кокал под масата, 

в истините откривах скрити лъжи, 

пих дори и коктейли от сълзи само в чашата... 

 

Но когато достигах най-черните пластове,

във които е въздухът, радиация, 

някак си се изплъзвах от всичките адове, 

и отпивах от слънцето мед от дива акация... 

 

Да, не зная какво ме чака отпред, 

но понякога (често) се издигам нагоре,

впивам поглед в стените нереален сляп лед

и разбирам, че част съм от летящите хора... 

 

А не чувствам криле да имам дори, 

нямам прилика с ангел (ето, че се разсмях)

Имам само надежда, вяра, шепа мечти, 

и товара от грешки, някъде между тях... 

 

Миналото си нося в черепната кутия, 

с тежестта на ковчег, и с ефирност на дим, 

мислите си (понякога) отпечатвам в хартия,

и живея чрез ролята на собствения си филм... 

 

И макар без крила, и макар и незнаещ

накъде е посоката, пътят кой е дори, 

своята роля неумело играещ,

аз вървя... но често в мен нещо лети... 

 

И достигна ли края (той поне е известен)

искам нещо последно свое да дам!

Нещо подобно на песен, без песен, 

нещо като свещ и олтар... но без храм... 

 

Нямам крила, но колко пъти прелитах, 

там, където би трябвало да потъна изцяло, 

и в светове без небе, пак ефира откривах, 

а във края... намирах отново начало... 

 

Искам точно това някой да вземе, 

за да може да лети дори и в стон -

Макар крила да не откривам в мене, 

или пък перката... на Карлсон... 

 

02.11.2019.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...