Пътища, много, а своя, не знам -
Няма табели, посока, упътване...
Има единствено вчера, днес, там,
а краят... белязан е с снимки по стълбове...
Всичко напред е покрито със хиксове,
един от които е последният кръст...
Стъпвам на пръсти по думи на стихове
знаещ, че вечен съм... чрез вечната пръст...
Но погледът ми не признава предели
и въпреки скритото във неизвестното,
той не иска да има, да има табели -
Не иска удобното по маршрута на лесното! ...