И близва лъч - от слънчоглед
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет,
по тъмно тихо заминава.
И близва лъч - от слънчоглед,
обляната в сълзи дъбрава.
Сребреят птичите крила,
гнездата сякаш отесняват.
И циганските колела,
на август, в златно засияват.
Изплаква щурчова тъга,
цигулка тихичко и нежно,
обича август, отсега
и знае, че е неизбежно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
