Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
31.07.2020 г., 13:16 ч.  

И близва лъч - от слънчоглед 

  Поезия » Пейзажна, Друга
537 6 13

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.

 

Нахлупил облачен каскет,
по тъмно тихо заминава.
И близва лъч - от слънчоглед,
обляната в сълзи дъбрава.

 

Сребреят птичите крила,
гнездата сякаш отесняват.
И циганските колела,
на август, в златно засияват.

 

Изплаква щурчова тъга,
цигулка тихичко и нежно,
обича август, отсега
и знае, че е неизбежно.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Си! Хм, с моите камъни...Дани!
  • Ех, романтична душо.....Хахахахахахаха
  • Прекрасно!
  • Благодаря, сенсей! Пиша, от вътрешна потребност, лудост...Знам ли? И за удоволствие, което е още по- голямо, когато е споделено. Благодаря, Безжичен!
  • Казвала си, че не си наясно с теорията, ами прави впечатление, че пишеш много красиви стихотворения в класически стих. Значи идва от природния талант. Би ми било много любопитно, ако Майстора направи анализ на някои от твоите стихотворения от гледна точка на теорията. Повечето ги чета с удоволствие, без винаги да коментирам.
  • Много ми хареса.
  • Благодаря ви, от сърце!
  • Наде тук си разкош!
    Чета те с удоволствие🍀🍀🍀
  • Красив лиричен преход!🥀
    Юли е вече отронено розово листенце
    от розата на лятото...
  • Много кратко е лятото...Нежен стих!
  • И ти си нежна 💓
  • " И циганските колела
    на август златно засияват"!!!!!!!
    Наденце, такава радост си ми, мила! ❤️
  • "обляна в сълзите дъбрава" Лятно! Много бързо минава това лято..
Предложения
: ??:??