Jul 31, 2020, 1:16 PM
И близва лъч - от слънчоглед
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет,
по тъмно тихо заминава.
И близва лъч - от слънчоглед,
обляната в сълзи дъбрава.
Сребреят птичите крила,
гнездата сякаш отесняват.
И циганските колела,
на август, в златно засияват.
Изплаква щурчова тъга,
цигулка тихичко и нежно,
обича август, отсега
и знае, че е неизбежно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Си! Хм, с моите камъни...Дани!
-
Ех, романтична душо.....Хахахахахахаха
-
Прекрасно!
-
Благодаря, сенсей! Пиша, от вътрешна потребност, лудост...Знам ли? И за удоволствие, което е още по- голямо, когато е споделено. Благодаря, Безжичен!
-
Казвала си, че не си наясно с теорията, ами прави впечатление, че пишеш много красиви стихотворения в класически стих. Значи идва от природния талант. Би ми било много любопитно, ако Майстора направи анализ на някои от твоите стихотворения от гледна точка на теорията. Повечето ги чета с удоволствие, без винаги да коментирам.
-
Много ми хареса.
-
Благодаря ви, от сърце!
-
Наде тук си разкош!
Чета те с удоволствие🍀🍀🍀 -
Красив лиричен преход!🥀
Юли е вече отронено розово листенце
от розата на лятото... -
Много кратко е лятото...Нежен стих!
-
И ти си нежна 💓
-
" И циганските колела
на август златно засияват"!!!!!!!
Наденце, такава радост си ми, мила! ❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
