И бог да си, не можеш ме измисли!
Кога ще ме намериш най-накрая?
Познаваш ме от два живота време.
Заспивах, грешен по мотелски стаи,
(на тебе погледа ти, замъглен е.)
Или пък моите очи са слепи?
А уж не чукам на заключени врати...
От тоз' живот не взимам лесно.
(Освен обвързани жени.)
Не ми е време за младежки срам.
Душата ми поне да беше девствена!?
Под роклята ти - огън и вода.
По дяволите, адски си божествена!
Сега прогледна ли? Това съм аз.
Та, гледай хубаво да ме поискаш!
Не давам много. Обич. Страст.
И Бог да си, не можеш ме измисли...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
