10.04.2022 г., 20:40

И Боговете не искат да слязат

825 4 10

Натежали са клони  от мъка

птици не кацат на тях

въртят се във кръг и отлитат

потресени  от болка и скръб

огнени пламъци, огромни езици

ближат със съскане всеки живот

оставят след себе си само руини

и грохот  и  ужас  жесток

Сценарият на тази разруха  е дълъг

пиесата се смеси със сълзи от  кръв

дървета  изгорели , тлеят и просят

 за малко  листа, за  още живот

Летете, птици свободолюбиви

разнасяйте  чрез песента

тук и Боговете са се скрили

и не чуват нито воя, ни вика

Мамо, защо бомбардират? Аз ще им дам

своята кукла! Само да спрат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...