Apr 10, 2022, 8:40 PM

И Боговете не искат да слязат

  Poetry
826 4 10

Натежали са клони  от мъка

птици не кацат на тях

въртят се във кръг и отлитат

потресени  от болка и скръб

огнени пламъци, огромни езици

ближат със съскане всеки живот

оставят след себе си само руини

и грохот  и  ужас  жесток

Сценарият на тази разруха  е дълъг

пиесата се смеси със сълзи от  кръв

дървета  изгорели , тлеят и просят

 за малко  листа, за  още живот

Летете, птици свободолюбиви

разнасяйте  чрез песента

тук и Боговете са се скрили

и не чуват нито воя, ни вика

Мамо, защо бомбардират? Аз ще им дам

своята кукла! Само да спрат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...