И чакам пак да се завърнеш...
Поглеждам пак към телефона,
а той безмилостно мълчи.
Понасям ледената ми корона,
но вместо диаманти е с сълзи.
Рисувам с поглед в нищото,
и твоя образ все е там.
С надежда гледам към огнището,
но ти не оживяваш, а оставаш ням.
И моля се отново да се върнеш,
и моля се безкрай,
когато ще превърнеш
моят Ад във Рай...
а той безмилостно мълчи.
Понасям ледената ми корона,
но вместо диаманти е с сълзи.
Рисувам с поглед в нищото,
и твоя образ все е там.
С надежда гледам към огнището,
но ти не оживяваш, а оставаш ням.
И моля се отново да се върнеш,
и моля се безкрай,
когато ще превърнеш
моят Ад във Рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
