Nov 5, 2005, 9:37 AM
И чакам пак да се завърнеш...
Поглеждам пак към телефона,
а той безмилостно мълчи.
Понасям ледената ми корона,
но вместо диаманти е с сълзи.
Рисувам с поглед в нищото,
и твоя образ все е там.
С надежда гледам към огнището,
но ти не оживяваш, а оставаш ням.
И моля се отново да се върнеш,
и моля се безкрай,
когато ще превърнеш
моят Ад във Рай...
а той безмилостно мълчи.
Понасям ледената ми корона,
но вместо диаманти е с сълзи.
Рисувам с поглед в нищото,
и твоя образ все е там.
С надежда гледам към огнището,
но ти не оживяваш, а оставаш ням.
И моля се отново да се върнеш,
и моля се безкрай,
когато ще превърнеш
моят Ад във Рай...
© Теодора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много ми харесва
-
почти се сещам за кой си го написала- мн е хубаво Теди
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
