И да останеш винаги...
Когато ме докосваш
с топли длани,
разцъфват всички сънища несбъднати
и Истината на мечтите ни ухае,
Илюзията като зимата си тръгва...
Когато ме целунеш
на разсъмване.
докато още спи Тъгата,
в прегръдките ти щом събудя се -
знам няма по-щастлива на земята.
Когато тръгваш си,
светът си тръгва
и Вечността по-малка е от моето Очакване.
И всеки миг молитва е пак да се върнеш
и да останеш винаги във храма на душата ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
