И да се мечтае, в Живота нужно е, нали!...
И да се мечтае, в Живота нужно е, нали!...
От хоризонта разлюляна,
а зная и дори отвъд,
Море, отдавна обладана
е твоята красива гръд...
Упойващ дъх на водорасли
ме лъхва прелестен и свеж,
а всички утрини прекрасни
все мамят с порив за летеж,
че може би в Света да има
и неизследвани места,
или до днес необяснима
загадка из Безкрайността...
... Красиви острови, където
почитат други богове,
а във лагуните мъжете
ловуват риба векове.
На тия острови жените
да са изящното бижу,
а за мъжете във нощите
страстта им да не е табу...
И неизгонени от Рая,
божествено живеят там
и с боговете си играят,
а пък небето им е храм...
... Но в буря ли не се удавя
до острова и се спася,
на картата си: „ Обещавам,
че няма да го нанеса!...”
И тъй завинаги в Безкрая,
все „неоткрит” да си стои,
защото и да се мечтае
в Живота, нужно е, нали!...
Коста Качев,
18.08.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
