7.08.2014 г., 23:26 ч.

И додето... 

  Поезия
621 0 12

И додето...

И додето издигам площади

на моята лудост и крайности,

безпричинно ще махам прегради

и ще вярвам във всяка безкрайност.

 

И додето простират се мислите,

детински ще бъда наивна

по посока на моите листи,

и без посока да имам.

 

И додето докрай  ме обират,

на инат ще съм цяла и своя.

И във мен, и във мен ще намират

проклетата своя неволя.

 

И додето аз дишам от Воля,

Ще ме има, където поискам.

А за волята няма „Не мога!”

и страхливо е всяко „Не искам!”

 

И додето съм тази, която

е близо и страшно далече,

ще съм силна дори и когато,

за нищо сила нямам вече.

© Единствена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??