И додето...
И додето...
И додето издигам площади
на моята лудост и крайности,
безпричинно ще махам прегради
и ще вярвам във всяка безкрайност.
И додето простират се мислите,
детински ще бъда наивна
по посока на моите листи,
и без посока да имам.
И додето докрай ме обират,
на инат ще съм цяла и своя.
И във мен, и във мен ще намират
проклетата своя неволя.
И додето аз дишам от Воля,
Ще ме има, където поискам.
А за волята няма „Не мога!”
и страхливо е всяко „Не искам!”
И додето съм тази, която
е близо и страшно далече,
ще съм силна дори и когато,
за нищо сила нямам вече.
© Единствена All rights reserved.
