И дяволът облича червено
И дяволът облича червено,
залага на силния грим.
Сутрин поглежда смирено,
вечер пълзи като дим.
Обгръща за кратко луната,
души я и в последния миг
я пуска възбуден, горката,
да се мъчи, дере и крещи.
Страст се стича по стената,
доброто и злото играят на шах,
докосват се нежно, а после замятат
камшици, ножове, подхвърлят си страх
...
А в погледа ти плуват акули,
надушили сладката кръв...
Чакай, поспри се! Не чу ли?...
Този път губиш, ако ще, че си пръв...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
