И дяволът облича червено
И дяволът облича червено,
залага на силния грим.
Сутрин поглежда смирено,
вечер пълзи като дим.
Обгръща за кратко луната,
души я и в последния миг
я пуска възбуден, горката,
да се мъчи, дере и крещи.
Страст се стича по стената,
доброто и злото играят на шах,
докосват се нежно, а после замятат
камшици, ножове, подхвърлят си страх
...
А в погледа ти плуват акули,
надушили сладката кръв...
Чакай, поспри се! Не чу ли?...
Този път губиш, ако ще, че си пръв...
© Десислава Танева All rights reserved.
