14.04.2006 г., 17:08

И ето...

848 0 5
И ето само миг
един измина
откакто ти замина
а сдържам силен вик

по тебе

И ето само ден
един се стече
през пръстите и вече
чувствам липса в мен

по тебе

И ето само нощ
една залезе
откакто ти излезе
а аз съм пак в немощ

по тебе

и ето само...
тишина

отговаря ехо на вика ми
нещо в мен не спира да крещи
навънка пак се стъмни
къде си ти? къде си ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...