линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
18.12.2022 г., 23:16 ч.

"И" като истина 

  Поезия » Друга
451 3 7

Виждам се в онова, 
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.

 

Всъщност й вярвам,
но докога, докъде?
С нея ставам и лягам,
чувствам се като дете,

 

в маската на човек, 
не самотен и с бъдеще.
Настояще без теб?
Пълно със сънища...

 

В питието ми кипва

вселенският лед.

Виждам се в онова, 

от което все бягам.

 

Мисля ли себе си?

Мисля теб...!

Още едно

и си лягам.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??