"И" като истина
Виждам се в онова,
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам,
но докога, докъде?
С нея ставам и лягам,
чувствам се като дете,
в маската на човек,
не самотен и с бъдеще.
Настояще без теб?
Пълно със сънища...
В питието ми кипва
вселенският лед.
Виждам се в онова,
от което все бягам.
Мисля ли себе си?
Мисля теб...!
Още едно
и си лягам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
