Виждам се в онова,
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам,
но докога, докъде?
С нея ставам и лягам,
чувствам се като дете,
в маската на човек,
не самотен и с бъдеще.
Настояще без теб?
Пълно със сънища...
В питието ми кипва
вселенският лед.
Виждам се в онова,
от което все бягам.
Мисля ли себе си?
Мисля теб...!
Още едно
и си лягам.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
