Виждам се в онова,
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам,
но докога, докъде?
С нея ставам и лягам,
чувствам се като дете,
в маската на човек,
не самотен и с бъдеще.
Настояще без теб?
Пълно със сънища... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up