Довереница (Дочка Василева)
477 17398
8.09.2014 г., 17:40 ч.

И може би е време 

  Поезия » Философска
848 1 27

 

Умората е главният герой

в пиесата, която режисирам.

Мечтите ми засвириха отбой

една след друга падат и умират.

 

Като дърво наесен без листа

се готвя в самота да срещна зимата.

Студът ще е по-малката злина

в сравнение с пространството в излишък.

 

И чезне неродена вечността

в прегръдките на остаряла младост.

Все по е труден пътят към върха

и все по-силен е страхът от падане.

 

Все по е трудно да повярваш в нещо

(или във някого) в неискрения свят.

Не си намирам мястото във него.

И може би е време да вървя...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, настръхнах...
    Време е да си тук и сега... и да продължаваш да твориш.
  • "Студът ще е по-малката злина
    в сравнение с пространството в излишък."!!!!!!!!!!!!!!
    Момиче, страхотно пишеш и го доказваш с всяко свое стихотворение!
    Наслада за душата е твоята поезия, Доче!
  • Много дълбоко стихотворение. Понякога човек има нужда да се отдаде изцяло на меланхолията. Искрени поздравления!
  • не така, душко...
    горе главата, защото имаш още много да ни кажеш с чудесните си стихове, Доче!!!
    желая ти сърдечно здраве и вдъхновение!
  • То времето никога не стига.Но мисля че там е магията...Да бързаме и никога не стигаме.Нали за това са мечтите,макар че понякога ги продаваме.А за стиха огромни поздрави!!!
  • Истинска наслада. Прекрасен стих. Поклон.
  • Познато настроение, до болка познато!
    Но... ние не се предаваме, нали Доче!
  • Харева ми! Поздрав!
  • Колко го дебнах тоя стих оня ден да излезе, че да мога на момента да те поздравя, ама... не го дочаках (записвам си датата в тефтерчето :P )
    Момиченце пораснало, върви, но към едно ново начало
    Мнооого те прегръщам!
    Ще си го препрочитам, мерсончета!
  • Не e време, Доче, а само временно настроение. Харесах!
    Поздрави!
  • Понякога е така.... Споделям!
  • хубаво стихотворение!
    благородно завиждам, че още вървиш към върха - аз се смъквам надолу.
  • Самородно поетично злато си ти!
    Хайде, изпълзявай от Сатурновата дупка!
  • Какво е страх? Какво ли пък е зимата?
    Почивка за мечтите жарки в лятото.
    Сезоните се сменят. И годините.
    Но пак е живо зрънцето, посятото,
    на лудостта прекрасна на момичето
    в очите ти, на чара, на усмивката...
    Дори и на старици да приличаме,
    главите щури, пак ще сме щастливки!

    Поздрави, Доче! Да си здрава, честита и обичана!
  • Благодаря за отзивите момичета и момчета. Вчера навърших 59г. и затова настроението ми беше толкова минорно.Но от утре пак ще ми дойде зеления акълБлагодаря ви.И бъдете здрави.
  • Споделям, Доче! Хубаво и мъдро!
  • Споделям мислите ти! Но не е още време! Има какво още да кажеш и кой да те чуе! Поздравления за стиха!
  • Май наистина умората е главния герой за тези мисли...
    Силно е!
  • Браво, Доче!!!
    Красиво написано!

    НО НЕ Е ВРЕМЕ, НЕ Е!
    Не още ((( )))
  • "Все по е трудно да повярваш в нещо
    (или във някого) в неискрения свят."

    Понякога се случват и чудеса... Аз знам!
    Вярвай, Довереница!

    Хубав стих!
  • Много, много ми харесса стихът ти! Но ти знаеш защо, както и че не може да бъде иначе.

    Сърдечен поздрав!
  • Искрено в неискрения свят...
    Поздравления за високата поезия!
  • Разкошен стих, Доче.
  • И чезне неродена вечността
    в прегръдките на остаряла младост.
    Все по е труден пътят към върха
    и все по-силен е страхът от падане.

    Чудесно казано чрез езика на оригиналните метафори! Пътят към
    върха е стремежът към точката, където започва слизането.
    Прекрасното - сътворяването на такава творба!
    Желая ти много върхове да покориш! Поздрав!
  • Осъзнати истини за живота...
    Точен и образен изказ.
    Хубав стих!
  • Поздрав!
  • !!!
Предложения
: ??:??