И може би е време
Умората е главният герой
в пиесата, която режисирам.
Мечтите ми засвириха отбой
една след друга падат и умират.
Като дърво наесен без листа
се готвя в самота да срещна зимата.
Студът ще е по-малката злина
в сравнение с пространството в излишък.
И чезне неродена вечността
в прегръдките на остаряла младост.
Все по е труден пътят към върха
и все по-силен е страхът от падане.
Все по е трудно да повярваш в нещо
(или във някого) в неискрения свят.
Не си намирам мястото във него.
И може би е време да вървя...
© Дочка Василева All rights reserved.
