20.09.2019 г., 16:41 ч.

И може би сезонът е такъв 

  Поезия » Друга
430 7 10

Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите. 
Борбата е за зрънцето последно
сред мишите и мравчите неволи. 
Нагоре обущарят не поглежда. 
Подметките танцуват като нови. 
В дълбоките закътани мазета
гроздаците източили са сладост. 
Кипи кръвта им нежна и проклета
и топъл е високият й градус. 
Красивата си млечна пелерина
върти мъглата над поля и хълми... 
Дълбоко дреме вчерашната риба, 
реката щом коритото си пълни. 
Защото идва гостенинът дъжд, 
показвайки ни как е удома си. 
И може би сезонът е такъв, 
но чаят ми сега е с вкус на щастие.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честита есен, приятели! Нека е цветна и неповторима!
  • Хареса ми, Райне!
  • Прекрасна поезия, Райне! С удоволствие отпих глътка от твоя чай Благодаря!
  • Чай с вкус на щастие! Уханието полетя към мен. Ще чакам за още. Благодаря.
  • И със затворени очи ще позная, че авторът си ти, Райне!...Благодаря за удоволствието!...
  • Благодаря ви, приятели... Нека намираме щастието в дребните неща!
  • Хубаво...
  • Това което носим в себе си е сезонното усещане за колоритна зрелост...
    И този чай ухае ...на летни спомени.
    Поздравления, Райна!
  • Сезонът е красив когато го гледаш с очите на щастието.
  • С за мен е щастие да те чета, прекраснице поетична! Пълниш душата ми!
Предложения
: ??:??