И може би сезонът е такъв
Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно
сред мишите и мравчите неволи.
Нагоре обущарят не поглежда.
Подметките танцуват като нови.
В дълбоките закътани мазета
гроздаците източили са сладост.
Кипи кръвта им нежна и проклета
и топъл е високият й градус.
Красивата си млечна пелерина
върти мъглата над поля и хълми...
Дълбоко дреме вчерашната риба,
реката щом коритото си пълни.
Защото идва гостенинът дъжд,
показвайки ни как е удома си.
И може би сезонът е такъв,
но чаят ми сега е с вкус на щастие.
