9.01.2018 г., 15:42

И не казвай

850 1 3

И НЕ КАЗВАЙ

 

И не казвай, че свикна и можеш

да живееш спокойно без мен.

Аз нали с твоят дъх се разхождам

и го вдишвам стократно на ден.

Аз нали с твойте ласки горещи

се зареждам за този живот

и съм сляпа за болки и вещи,

и за тебе цъфтя като плод ?

И не казвай, че нежен на среща

бършеш други - не мойте сълзи,

аз нали чувствам, усещам

твойта длан върху мойте коси.

Не, не искам да знам, че целуваш

чужди устни - горещ като хляб,

ти си вятъра тих и кротуваш

само с мен омагьосан и слаб.

Аз те виждам и знам, че пулсираш,

че си жив, виртуално излят.

Че и ти като мене умираш -

да се срещнем в реалния свят.

        МАРИЯ   МАРИНОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria marinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...