И НЕ КАЗВАЙ
И не казвай, че свикна и можеш
да живееш спокойно без мен.
Аз нали с твоят дъх се разхождам
и го вдишвам стократно на ден.
Аз нали с твойте ласки горещи
се зареждам за този живот
и съм сляпа за болки и вещи,
и за тебе цъфтя като плод ?
И не казвай, че нежен на среща
бършеш други - не мойте сълзи,
аз нали чувствам, усещам
твойта длан върху мойте коси.
Не, не искам да знам, че целуваш
чужди устни - горещ като хляб,
ти си вятъра тих и кротуваш
само с мен омагьосан и слаб.
Аз те виждам и знам, че пулсираш,
че си жив, виртуално излят.
Че и ти като мене умираш -
да се срещнем в реалния свят.
МАРИЯ МАРИНОВА
© Maria marinova Всички права запазени