25.02.2010 г., 10:07 ч.

И нека няма спомен 

  Поезия » Любовна
1421 0 37


Дали не бе отложен

жадуваният миг?

Не се превръщай в спомен,

заключен в моя стих.

 

Отдавна пусна корен

в сърцата любовта.

Не искам да съм спомен,

а сбъдната мечта.

 

Последен стон, отронен

в избистрени сълзи...

И нека няма спомен,

а слети две съдби.

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??