И нищо, че не е пролет
И нищо, че още не е пролет,
и софийските улици не миришат на люляци,
и в киша, и по лед - смело крачим напред,
И няма улична тълпа, спи тротоарът в самота.
Дали? Мечтай си! Да видиш ти!
- Госпожо, добър ден от мен!
Животът, знайте, е във вашите ръце!
Не влизайте, игла коварна тука Ви зове,
щом жива сте, опазила сте се, не сте!
В миг скуката се изпари, и гледам -
младЕж напет до мен върви,
загрижено прокобна реч реди,
а аз в очакване мълча, да чуя и науча
накъде упътил се света: а той:
- Ей ме на - от плът и мозък, жив и здрав,
дивок-а три преборих, оживях,
че който се чипира, от чипа си умира.
Загрижена се спирам, поглеждам го в очи,
зад маската се хиля, въздишам и... Амин!
- Съгласна, изборът е твой! Дали ще се оставиш
дивокът да те покоси или ваксина да те умори -
кокошката или яйце - избираш ти!
🌞
А слънцето зъбато уж грее, а май се смее:
"Ей, хора, затънали в тщестлавие и суета,
сеира гледам от високо на света,
каквото и да правите, все тук ще съм, като сега,
вий се избивайте, аз всички ще ви надживея!"
____________________________
Обещаното си е обещано! 🤗
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
