И няма да ни има...
Нещо много, много старо, което бях забравил, докато не попаднах отново на него в един мой много стар блог. Тъпо е, ама сега ми е такава каша в главата, че ми се струва красиво.
-------------------------------------
болката крещи през тъмнината,
цветята гаснат в полумрак,
небето стене зад стената
и изпраща нощен влак.
думи много се разсипват,
спомените нежно галят.
как нещата се съсипват
миг преди да се оправят...
дишам тежко,
тъжно плача,
и блуждая
в тъмнина.
теб те няма,
мен ме няма
няма капка
светлина.
НЕБЕТО ПОЧЕРНЯ. НЕБЕТО ВИНАГИ Е БИЛО ЧЕРНО. НЕБЕТО ГО НЯМА. АЗ ГО СЪНУВАХ. ТИ ГО СЪНУВАШЕ. ТЕ ГО СЪНУВАХА. А НАС ПРОСТО НИ НЯМАШЕ. И НЯМА ДА НИ ИМА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
