И няма смърт, и ад, и анатема
И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят,
молитва и хвалебствена е да
че Бог света избави от беда
и любовта полека се съвзема,
и всичко пак върви си по реда
и няма смърт, и ад, и анатема.
И дяволът побягва победен,
добро и зло – историята стара,
борбата тежка между дух и тлен
и тържествува светлата ни вяра,
душите към изтока подкара.
Обичаш, Боже грешните чада,
дори да тънат грехове, вражда,
а дявол яростно души да взема,
Ти гониш зимата, леда ѝ и студа
и няма смърт, и ад, и анатема.
И всеки, който в мъки е роден,
той знае, че за тебе пази дара,
на своята душа и в него, в мен,
духът Ти жив – искрицата изгаря,
че ти си на земята наша Царят.
И ние сме в все твоята следа,
от тебе по-велик, Бащице нема!
И всички хора всъщност са рода
и няма смърт, и ад, и анатема.
Но стих от златни думи пак преда
А там сред тях е златната среда:
Дали човекът не е сам дилема?
Я виж го! Само иска, или взема
и мисли —В Рая как да се вредя?
Дали пък по-добър да се родя?
И няма смърт, и ад, и анатема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
