И ражда се пак пролетния ден,
лилаво сини люлякът отваря
очите си. И тръпне упоен,
градът. И Бог отново е овчарят,
звънците на овчиците повтарят,
молитва и хвалебствена е да
че Бог света избави от беда
и любовта полека се съвзема,
и всичко пак върви си по реда
и няма смърт, и ад, и анатема.
И дяволът побягва победен,
добро и зло – историята стара, ...