Снегът и мечтите, и хлябът на мама,
стар чайник на печката ври.
Добри думи, стих, разстояния няма
и още какво за декември.
Звездите са други, земята – различна,
ето усмивка пали нощта,
а сам и самотен декември логично,
прави някак различни неща.
Надежда за нашите непостоянства
истина, вярата, любовта
декември събира в красиви пространства
с чистото утро и песента.
Сред тях сме с теб в желание познато
със красотата да спасим света...
И идва Коледа мигът когато
не властва Времето над Същността.
© Бисер Бойчев Всички права запазени