И пак любов...
И пак любов
М / Т - Тодор Трайчев
Можеш да се скриеш в тъмната гора,
можеш да потънеш в лудата река,
можеш като вятър ти да отлетиш,
но със мен не можеш да се разделиш.
Понякога сме лоши, даже зли.
Крещим за някаква измама.
Говорим си с наведени глави
и пак с любов шептим по телефона.
Прегръщаме се, после се виним.
Целуваме се жадно на перона.
Кълнем се да не си простим.
И пак сълзи. И пак любов по телефона.
И мислите ни сякаш все горят -
оглеждат се самотни на разклона.
Повтарят се съдби за кой ли път.
И пак сълзи. И пак любов по телефона.
Къде живеем? Колко ли тежи
любов и грях да поделиме?!
И времето, което си върви
да спрем сами преди да ни отмине...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени
