И пак любов...

10.01.2009 г., 20:43 ч.

Поезия » Любовна

652 0 2

И пак любов

М / Т - Тодор Трайчев

Можеш да се скриеш в тъмната гора,

можеш да потънеш в лудата река,

можеш като вятър ти да отлетиш,

но със мен не можеш да се разделиш.

Понякога сме лоши, даже зли.

Крещим за някаква измама.

Говорим си с наведени глави

и пак с любов шептим по телефона.

Прегръщаме се, после се виним.

Целуваме се жадно на перона.

Кълнем се да не си простим.

И пак сълзи. И пак любов по телефона.

И мислите ни сякаш все горят -

оглеждат се самотни на разклона.

Повтарят се съдби за кой ли път.

И пак сълзи. И пак любов по телефона.

Къде живеем? Колко ли тежи

любов и грях да поделиме?!

И времето, което си върви

да спрем сами преди да ни отмине...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.