24.06.2016 г., 20:21 ч.
И се усмихнах
И се усмихнах
Пребродих пътища безбройни. И се спъвах.
От думи и от погледи в гърба.
Макар и уморена, не заспивах.
И постепенно стигнах до ръба.
Във тъмното вратата ми отвори.
Незнайно как, ме зърна отстрани.
Не ме изплаши. С поглед заговори.
И тихо в ъгъла се настани.
Лицето ти бе толкова красиво!
Объркана, те гледах. И притихнах.
В ръцете ти се сгуших доверчиво.
Тогаз ми се приспа. И се усмихнах.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ама той да не е мислил нещо друго, а на теб(на лирическата героиня,де
) изведнъж - Сънчо! Ах, какъв момент! Да го съжалиш! Лирическият герой, де. Макар и да не присъства май 
... -
Това стихче е просто уникално! Толкова е леко, ритъмно! Носи прекрасен замисъл и краят му е удивителен!
-
Хубав стих, Мари!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
