Имам шапка с перо и я слагам, защото април е,
пеперуди в сърцето му днес безутешни тъжат,
но с перцето дарено от жълтото слънчево пиле
пиша нежни слова – да усмихна жестокия свят.
Който плаче безкрай или пламва в изгаряща суша
и объркан не знае след мъката как се върви.
Да поседне за миг и в гласа ми потрепващ заслушан,
да си спомни за ласката лунна в среднощни треви.
Тази приказка моя – красива и много наивна
любовта ми разказа. Запоммних я. Бе през април
и дано да си спомниш, човеко, от пътя си кривнал,
колко малко ти трябваше... Влюбен когато си бил. ...