И си пожелах
Взирах се
и в себе си търсех оправдания
за невъзможните мисли, които причиних,
замислях се
и редях нови и по-нови очарования,
които, като във вълшебна приказка,
щяха да сбъднат нечии мечти...
Стрясках се
от жестоките, определени за някой, предсказания
и разбирах невъзможните им обрати отстрани...
Впусках се
с мойте викове от разстояния
с болката, която никой не можа да отмени
и се спирах,
след мъчителните дълги мълчания,
и се мъчех
да си почина от непонятните за мен среди,
които не успяваха да усетят поне разкаяние
и така и така досега не си ги обясних...
Самонаказвах се
с различните за другите престаравания,
при които щастието бе успяло с мен да се съюзи
и си пожелах
да раздам на всички такива мечтания,
за да могат да бъдат винаги усмихнати...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
