Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

И сивото отдавна не е цвят.... 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-09-23T19:53:37+03:00
  Дани, Светулчице, Роси, благодаря ви!
• dansyto (Данаил Таков)

  2018-09-22T08:46:57+03:00
  "Има ги и сивите дни", Наде - виж го ако намериш време! Поздрави и....харесах много!
• svetlitschka (СК)

  2018-09-22T08:08:41+03:00
  Тъжно. Приспаха сивото вещество у човека.
• RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)

  2018-09-22T02:28:40+03:00
  Харесах!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-05-31T07:58:13+03:00
  Благодаря, за прекрасното стихче и добрата дума, Доче!
• Довереница (Дочка Василева)

  2018-05-31T02:35:12+03:00
  Светът без рицари, без мелници, без Дулцинеи...
  Бих казала-покрит от сива пелена.
  Ти казваш сивото, че вече цвят не е
  И май остана само чернота...
  Отвътре и отвън.Все черно, черно.
  Дори и в Ада май че е по-светло
  Без рицари(дори и без човечност)
  светът крепи се само от поетите...
  
  Напоследък си невероятно силна във всичките публикации.Аплодисменти!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-05-30T12:18:43+03:00
  Благодаря, Нинче!
• asizi (Nina Toshich)

  2018-05-30T11:43:14+03:00
  Много добре казано, Наде! Буди размисли!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-05-30T09:32:45+03:00
  Благодаря, Райне!
• RainaVakova

  2018-05-30T08:29:24+03:00
  Много размисли, Наде! Много усет и мъдрост - Вятърните мелници се сменят в главата ни - различни, идват и си отиват, важно е главата да си остане на мястото....Здравият разум ни съветва, когато сме победени от великани да превържем рани и да потърсим промяна Свободата вярно е на върха на копието и вярно трябва да си я вземеш сам, но свободата е и в избора , с кои великани да си мерим шапките....
  Браво за моженето, момиче - слабост си ми!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-05-29T22:53:04+03:00
  Благодаря, Светле!
• contessa (Светла Асенова)

  2018-05-29T22:33:45+03:00
  Много хубаво...
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-05-29T18:43:42+03:00
  Благодаря, Ачо, Бени, Марийче, Лия, Меги, Ангел!
• angelmilev (Ангел Милев)

  2018-05-29T18:21:10+03:00
  Отдавна донкихотовците спят!
  Дано докато спят - еволюират.
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-05-29T17:58:17+03:00
  "и всеки ден – повтарящ се цитат,
  в измачкана от употреба книга."
  
  Много ми хареса, Наде!
• LiaNik (И.К.)

  2018-05-29T16:38:19+03:00
  Това за "донкихотовците" си го написала точно.Пак неотразима си!
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2018-05-29T14:32:22+03:00
  Наденце, прекрасно е! Влюбвам се все повече в твоите стихове!
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2018-05-29T13:30:19+03:00
  Отново стреляш точно, Наде! Поздравления!
• aap (Ангел)

  2018-05-29T13:15:33+03:00
  Хубав стих Наде поздрави!!!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-05-29T13:06:59+03:00
  Благодаря, Влади! Помня, разбира се. И не ми харесва....Благодаря за идеята, Георги!
• генек (Георги Коновски)

  2018-05-29T12:53:58+03:00
  Хареса ми...
  А помниш ли края на Дон Кихот? Пробуждане от романтиката и изстудяване в реалността. От единствен стана един от многото...
  Подарявам идеята.
• vladetoned (Владислав Недялков)

  2018-05-29T12:08:42+03:00
  Много ми хареса това твое стихотворение, Наде! Поздравления и силни аплодисменти!