И сивото отдавна не е цвят....
От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят,
а плесента – преляла всяка дига,
и всеки ден – повтарящ се цитат,
в измачкана от употреба книга.
А вятърните мелници зоват,
крила размахват, вихрено, не спират.
Отдавна донкихотовците спят,
или пък просто тихо вегетират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
