Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
29.05.2018 г., 11:33 ч.

И сивото отдавна не е цвят.... 

  Поезия
844 17 21

От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.

 

И сивото отдавна не е цвят,
а плесента – преляла всяка дига,
и всеки ден – повтарящ се цитат,
в измачкана от употреба книга.

 

А вятърните мелници зоват,
крила размахват, вихрено, не спират.
Отдавна донкихотовците спят,
или пък просто тихо вегетират.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, Светулчице, Роси, благодаря ви!
  • "Има ги и сивите дни", Наде - виж го ако намериш време! Поздрави и....харесах много!
  • Тъжно. Приспаха сивото вещество у човека.
  • Харесах!
  • Благодаря, за прекрасното стихче и добрата дума, Доче!
  • Светът без рицари, без мелници, без Дулцинеи...
    Бих казала-покрит от сива пелена.
    Ти казваш сивото, че вече цвят не е
    И май остана само чернота...
    Отвътре и отвън.Все черно, черно.
    Дори и в Ада май че е по-светло
    Без рицари(дори и без човечност)
    светът крепи се само от поетите...

    Напоследък си невероятно силна във всичките публикации.Аплодисменти!
  • Благодаря, Нинче!
  • Много добре казано, Наде! Буди размисли!
  • Благодаря, Райне!
  • Много размисли, Наде! Много усет и мъдрост - Вятърните мелници се сменят в главата ни - различни, идват и си отиват, важно е главата да си остане на мястото....Здравият разум ни съветва, когато сме победени от великани да превържем рани и да потърсим промяна Свободата вярно е на върха на копието и вярно трябва да си я вземеш сам, но свободата е и в избора , с кои великани да си мерим шапките....
    Браво за моженето, момиче - слабост си ми!
  • Благодаря, Светле!
  • Много хубаво...
  • Благодаря, Ачо, Бени, Марийче, Лия, Меги, Ангел!
  • Отдавна донкихотовците спят!
    Дано докато спят - еволюират.
  • "и всеки ден – повтарящ се цитат,
    в измачкана от употреба книга."

    Много ми хареса, Наде!
  • Това за "донкихотовците" си го написала точно.Пак неотразима си!
  • Наденце, прекрасно е! Влюбвам се все повече в твоите стихове!
  • Отново стреляш точно, Наде! Поздравления!
  • Хубав стих Наде поздрави!!!
  • Благодаря, Влади! Помня, разбира се. И не ми харесва....Благодаря за идеята, Георги!
  • Хареса ми...
    А помниш ли края на Дон Кихот? Пробуждане от романтиката и изстудяване в реалността. От единствен стана един от многото...
    Подарявам идеята.
Предложения
: ??:??