14.02.2014 г., 22:57

... и следа от тишината вече няма

1.4K 1 11

... и следа от тишината вече няма

 

В топлото огнище на душата ми...

В скута на ненужната ми искреност,

някак се прокрадва самотата ми,

скрита зад прозрачна гола истина.

 

Тихичко пристъпва в тишината...

ококорила очи преследва мислите -

разтревожена тупти вината,

обградена от гнездо на стършели.

 

Няма, безпощадна, ветрогонница

подивяла кърши, чупи и пилее...

а в душата запрепуска конница -

в този ад гори, пращи и тлее.

 

Тиха лудост яростно напъпила

голата ми същност разпилява.

Моят дом е къщичка порутена

и следа от тишината вече няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, Жан, чест е за мен всеки твой коментар!!!
    Благодаря ти от сърчице!!!
    А що се отнася до "бесовете"...
    споко, не ще им се дам толкова лесно, но ги допускам от време на време да ме "обладаят",
    хей така за малко "профилактика", за да тренирам своите устои!!!
    А след моето "Оцеляване"- "моят дом е и моята крепост"!!!
    Със зъби и нокти, докрай ще отстоявам своите позиции, чест и достойнство!!!
  • Бесовете скоро ще утихнат,
    къщичката пак ще се усмихне

    Чудна образност, Ками!
    Все по-добра ставаш
  • Благодаря ти, Дочка!!!
    Хубав и усмихнат ден!!!
  • Страхотно!
  • Ами защото и така силно го усещам, когато се случва!!!
    Благодаря ти, Росица!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...