... и следа от тишината вече няма
В топлото огнище на душата ми...
В скута на ненужната ми искреност,
някак се прокрадва самотата ми,
скрита зад прозрачна гола истина.
Тихичко пристъпва в тишината...
ококорила очи преследва мислите -
разтревожена тупти вината,
обградена от гнездо на стършели.
Няма, безпощадна, ветрогонница
подивяла кърши, чупи и пилее...
а в душата запрепуска конница -
в този ад гори, пращи и тлее.
Тиха лудост яростно напъпила
голата ми същност разпилява.
Моят дом е къщичка порутена
и следа от тишината вече няма.
© Камелия Всички права запазени
Благодаря ти от сърчице!!!
А що се отнася до "бесовете"...
споко, не ще им се дам толкова лесно, но ги допускам от време на време да ме "обладаят",
хей така за малко "профилактика", за да тренирам своите устои!!!
А след моето "Оцеляване"- "моят дом е и моята крепост"!!!
Със зъби и нокти, докрай ще отстоявам своите позиции, чест и достойнство!!!