14.02.2014 г., 22:57 ч.

... и следа от тишината вече няма 

  Поезия
361 0 11

© Камелия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, Жан, чест е за мен всеки твой коментар!!!
    Благодаря ти от сърчице!!!
    А що се отнася до "бесовете"...
    споко, не ще им се дам толкова лесно, но ги допускам от време на време да ме "обладаят",
    хей така за малко "профилактика", за да тренирам своите устои!!!
    А след моето "Оцеляване"- "моят дом е и моята крепост"!!!
    Със зъби и нокти, докрай ще отстоявам своите позиции, чест и достойнство!!!
  • Бесовете скоро ще утихнат,
    къщичката пак ще се усмихне

    Чудна образност, Ками!
    Все по-добра ставаш
  • Благодаря ти, Дочка!!!
    Хубав и усмихнат ден!!!
  • Страхотно!
  • Ами защото и така силно го усещам, когато се случва!!!
    Благодаря ти, Росица!!!
  • Силно внушение!
  • Ами и това се случва, когато емоционалния ти статус е доста височък, че понякога нещата излизат от контрол!!!
    Мисля, че колкото и да си устоим, все пак никой не е застрахован от емоционален срив!!!
    Но Слава Богу разума, любовта, отговорността и философското ни мислене "укротяват опърничавата", и нещата продължават напред и нагоре в посока към светлината!!!
  • Подгонили са те твоите си варвари - крещят и чупят,
    палят и танцуват... и се надсмиват над безсилието ти да ги спреш...
    Чуй ги какво имат да ти кажат!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, момичета!!!
    Дано искрицата в душата ни поддържа огъня жив!!!
    Хубав и усмихнат ден!!!
  • "някак се прокрадва самотата ми,
    скрита зад прозрачна гола истина."

    Много ми хареса стиха! Поздрав, Камелия!
  • "В топлото огнище на душата ми...
    В скута на ненужната ми искреност,"
    Много ми хареса!Аплодисменти за прекрасния стих!
Предложения