Feb 14, 2014, 10:57 PM

... и следа от тишината вече няма 

  Poetry
1269 1 11
... и следа от тишината вече няма
В топлото огнище на душата ми...
В скута на ненужната ми искреност,
някак се прокрадва самотата ми,
скрита зад прозрачна гола истина.
Тихичко пристъпва в тишината...
ококорила очи преследва мислите -
разтревожена тупти вината,
обградена от гнездо на стършели.
Няма, безпощадна, ветрогонница
подивяла кърши, чупи и пилее...
а в душата запрепуска конница - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Random works
: ??:??