... и следа от тишината вече няма
... и следа от тишината вече няма
В топлото огнище на душата ми...
В скута на ненужната ми искреност,
някак се прокрадва самотата ми,
скрита зад прозрачна гола истина.
Тихичко пристъпва в тишината...
ококорила очи преследва мислите -
разтревожена тупти вината,
обградена от гнездо на стършели.
Няма, безпощадна, ветрогонница
подивяла кърши, чупи и пилее...
а в душата запрепуска конница -
в този ад гори, пращи и тлее.
Тиха лудост яростно напъпила
голата ми същност разпилява.
Моят дом е къщичка порутена
и следа от тишината вече няма.
© Камелия All rights reserved.
