30.09.2025 г., 22:06  

И следвай стриктно бреговата линия

195 1 2

 

На Б.

 

Ти в плиткото. Аз в океана. Моя си.
По пътя си що шхуни потопих.
Отнесох два-три замъка. А пояси,
отдавна нямам. Само лунен стих.

 

Държи ме само над водата с щила си,
мой ласкав вятър... Него измълчах.
Ти с педята вода едва под кила си,
се давиш и на сушата. От страх.

 

Аз ще прегърна вятъра любимия.
Ти - прав ти път. Върви си. Свят голям...
И следвай стриктно бреговата линия,
спасение не мога да ти дам...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Някои хора са като кокоши тръни, Иви. С азот да ги изгориш - рецидивират. И тогава режеш до здраво. Прегръщам те!
  • Не за всеки са океаните, Наденце.
    Пускаш всичко, което не ти носи свобода
    и искаш да не се върне отново.
    Защото знаеш, че си роден за друго, и други са очертанията на твоите хоризонти...Онези, които те карат да страдаш, да не мълчиш, а вечно да търсиш...
    Високи и стръмни са тези брегове....Неразбираеми и трудни, прокълнати дори...Но са най- безценното изстрадано богатство, заслужаващо всичко усилия!
    С обич към теб! ❤️

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...