vega666 (Младен Мисана)
1673 14319
13.06.2022 г., 2:12 ч.

И словото ми бавно се разпръсва 

  Поезия
348 15 9

Родих се от света на боговете,

от светлина неземна на звезда.

Зад мен са костите на земните поети,

пред мен сияе гребенът на вечността.

...И словото ми бавно се разпръсва

                     в космическия черен океан...

По траектории неведоми към Бог пътува,

за да не бъде Бог отново Сам!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само безсилното слово изчезва! Силни са думите ти!
  • Сърдечно ви благодаря, колеги по перо и приятели!
    Трогнат съм от голямата ви подкрепа!
  • Връзката Бог с човека, със съчовека, с Бог!
  • Космическа поезия!...
  • Словото като дар от Бога остава във Вечността! Поздравления за прекрасния стих!
  • Да знаеш,че словото остава.Току така не е казано,че "от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш" Аз мисля,че твоите думи са силни и ще те оправдаят! Продължавай да ги редиш.
  • Смислено1
  • „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог...”
    Йоан 1:1-14
    Маестро! Благодаря за удоволствието!
  • Младен, словото ти е божествено, кара читателят да се замисля, стихът е дълбок и изпълнен с космическа енергия, която вибрира във всяка дума! Достави ми удоволствие! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??